По пътя на вярата - Камино де Сантяго

19 Ноември 2010 / 16:50  |  Автор: iglika-trifonova  |   | Категория: Любопитно , Лични , Пътешествие , Хоби и развлечения  | Рубрики: Пътешествия

Камино де Сантяго в Испания, в края на който лежат мощите на Апостол Яков (Сантяго), е един от трите най-известни християнски поклоннически пътя в света - Йерусалим, Рим и Сантяго. За почти 11-те века история на Пътя по него са минавали пеш много известни личности като Карл Велики, Наполеон, Франциск Асизки, Данте Алигиери,  папа Каликст II, папа Йоан Павел II, Паулу Коелю, Шърли Маклейн и др. А за нас деветстотинте километра път от френско-испанската граница към Атлантическия океан започнаха от Сен Жан Пие дьо Пор – живописно френско селце в Пиренеите, където получихме пилигримските си паспорти, сложихме в него първия от многото си печати по пътя, запалихме по свещ в десетвековната катедрала и пътешествието започна!







„Пие дьо Пор” на местния френски език означава „подножието на прохода”, тъй като от тази начална точка започват мъките на пилигримите – прекосяването на Пиренеите по дългия път към Сантяго. Но преди това можем да се порадваме на старовремския чар и дух на селцето, разрушено през 12 в. от Ричард Лъвското сърце и въстановено скоро след това от краля на Навара.


Пиренеите, зелени и пасторални като в реклама на шоколад и огрени от ласкавото октомврийско слънце. На следващия ден идващите след нас поклонници, с които се засякохме в туристическата спалня (алберге) казаха, че е имало снежна буря и виелица...

Почивка след изминатите километри и размисли за живота, които са неделима част от Камино, защото всъщност това не е само пътят към Сантяго, но и пътят към себе си. Път, след който осъзнаваш колко малко неща са истински нужни на човека и че животът е точно като тежката раница на гърба ти: пълен с непотребни неща, от които трябва да се освободиш, за да продължиш с лекота напред.



Символите на Камино – мидата и жълтата стрелка. Благодарение на тях незамисимо дали си в гора, поле или населено място никога не можеш да се загубиш. Ако пък това стане, по-старите пилигрими казват: поискай знак от Сантяго и той ще ти го даде. И тъй като се оказа, че светецът наистина винаги помага, благодарните поклонници трупат купчинки камъчета по пътеките, за да упътят други като тях в беда.



 И ето че най-сетне Пиренеите са преминати по стъпките на Карл Велики и сме в Ронсесвайес, селцето, известно с голямата битка и смъртта на рицаря Роланд, възпят във френската литература. Пълнолунието само засили усещането за съдбовни исторически събития, разиграли се по тези места и придаде мистичност на тази църква от 14 век, носеща, разбира се, името на покровителя на Пътя – Сантяго.



Мостът с шестте арки в гр. Пуенте ла Рейна (в превод Мостът на кралицата) има почти десетвековна история. Построен е като дар от набожната съпруга на крал Санчо III за пилигримите, искащи да прекосят река Арга по своя път към Компостела.




Памплона, един от най-древните европейски градове, е основан през 75 г. пр. Хр. от римския пълководец Помпей, и представлява интересна смесица от кориди с бикове, балове, концерти, улични фиести и религиозно изкуство. А за прочутия фестивал Свети Фермин с гонитбата на бикове по улиците на града, е писал самият Хемингуей.




А пътят продължава все на запад. Още в древните времена измореният от вървенето и несгодите пилигрим, сядал подпирайки се на тояжката си, пийвал от кратунката си вода, хапвал каквото му дадели добри хора и съзерцавал великолепните църкви по Пътя. И днес всеки град и село по Камино има своя уникална статуя на Поклонника, беше интересно да търсим образите му навсякъде.


Камино често ни връщаше към прозаичните неща от живота – мъглата рано сутрин, калта и локвите по пътеката, но в раницата винаги носехме и доброто си настроение. При добро желание от глава алабаш от купчините по пътя могат да се издялкат интересни фигурки, да се замеряш с него или пък, ако не си настроен творчески – да го добавиш към закуската си.След калните приключения винаги идва и нещо красиво, за равновесие. В гр. Асторга умореният пилигримски поглед може да се наслади на архитектурния шедьовър на гения Гауди – бившият Епископски дворец, пълен с невероятни витражи и рисувани тавани, сега е превърнат в музей на изкуствата.

Отново изкачване в сърцето на планината Ираго и изоставеното селище Манхарин. Сред стърчащите стени на разрушени от времето сгради един-единствен комин гостоприемно пуши: в къщата на тамплиера Томас е топло, по старовремски уютно, пред вратата спят мирно 6 котки, а Томас черпи пилигримите с чай или кафе. Не е чудно, че всички обичат да спират тук.


Като благодарност за гостоприемството всеки може да остави на тамплиерите от Манхарин по нещо за спомен – като този аметист от Бразилия, мадоната от Португалия и кръстчето от Божи гроб.

Замъкът в Понферада от 12 век е единствената изцяло запазена тамплиерска крепост в Европа. Орденът на рицарите тамплиери в продължение на векове е покровителствал поклонниците по Камино.


Следваш ли знаците по Пътя, няма как да се загубиш.

Старите къщи в Испания са отлично реставрирани и поддържани, чак да му се прииска на човек да живее в такава.



Изгрев над планините в селцето О Себрейро, магическо място, пълно с келтски кръгли къщи със сламени покриви и  многовековната църква. Неслучайно в „Дневникът на един маг” героят на Паулу Коелю завършва духовното си пътуване и получава меча си именно тук. Да, Паулу Коелю започва да пише след като минава Камино и първата му книга е именно за Пътя...


Когато си настроен да търсиш вярата навсякъде край теб, я виждаш и в природата.Бенедиктинският манастир в Самос от 10 в. е един от най-значимите манастири в испанската история, важен културен и религиозен център с богата библиотека и хоспис за пилигримите от векове насам.

И най-сетне: Сантяго де Компостела! Чувството да видиш 12-вековната катедрала да изплува от мъглата след като си мечтал да я стигнеш 40 дена е неописуемо! Да победиш болката, нежеланието да продължиш, ходенето в студ и в пек, в дъжд и в слънце, да победиш самия себе си, това беше нашата лична победа. Затова всички, които завършихме Пътя в този ден, бяхме ужасно щастливи!



В криптата на катедралата, смирени и пречистени от Пътя, се поклонихме пред светите мощи на Апостола и му благодарихме за закрилата, която ни даде.



Най-известният образ на Сантяго в олтара на катедралата. Бедният приживе апостол днес е обсипан със злато и скъпоценни камъни и вярващите могат да прегърнат раменете му, качвайки се по стълбичка зад статуята в олтара. И ние го направихме, след като търпеливо си изчакахме реда на опашката.



Усмивката на победителя. Застинал високо над Вратата на прошката апостол Сантяго сякаш благославя усилията на хората, вървящи по Пътя на вярата и ги насърчава да продължат да търсят божественото. Тръгнах си от Сантяго с опростени грехове и пречистена душа, но знам, че това не е краят на пътешествието, защото истинският път, пътят към себе си, започва едва когато осъзнаеш уроците, които ти е дал Камино.



КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
Анонимен    10 Януари 2011 / 15:51  

Невероятно
Иглика, благодаря ти за това пътешествие, което ни подари!
Цвета
Анонимен    28 Февруари 2011 / 13:22  

Пътят на истината, като този за Ерусалим.
Благодаря за чудесното пътуване, все едно сме били там. Може би ще го повторим ако имаме смелост.
Вова
Анонимен    19 Януари 2012 / 21:30  

P Nikolova
Благодаря за споделеното невеоятно преживяване. А снимките са перфектни! Браво момиче!
Анонимен    25 Април 2012 / 21:56  

РОСИЦА
Поздравления за снимките и статията.Страхотни са.Аз се надявам през август да мина по Камино.Дано!
Анонимен    11 Юни 2012 / 14:26  

D.Angelov
Много добри снимки.Браво.
Анонимен    2 Юли 2012 / 16:33  

Светлана
Прекрасен пътепис и прекрасни снимки!!Благодаря!

ДОБАВИ КОМЕНТАР
Заглавие:
Коментар:
Код*: Ако си човек, а не робот, въведи посочения код, за да изпратиш коментара си успешно.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕН
Име: Iglika
Фамилия: Trifonova
Пол: Жена
Град: София
Възраст: 39
Дата на регистрация: 3 Август 2010